От 10-12 октомври в Остенде, Белгия се състоя втората международна конференция на Европейския Форум за Медиация и Възстановително Правосъдие,
Темата на конференцията беше “Възстановителното правосъдие и връзката му с наказателно-правната система. Присъстваха около 170 участника от страни на Европа, Азия, Америка, Африка, Австралия. С подкрепата на програма Фар- Аксес 2000 имаха възможност да присъстват и двама участници от Фондация Помогнете.
Предоставяме на тези, които се интересуват от проблемите и развитието на медиацията между жертва на престъпление и извършител и от възстановително правосъдие, кратки резюмета на пленарните доклади на конференцията. Предстои издаване на материалите от конференцията на английски език, като Фондация Помогнете ще публикува текстовете на своята уеб-страница.

Резюмета от пленарните доклади

1. Сър Чарлз Полард, Великобритания: “Възстановително право и ролята на полицията.”

Чарлз Полард се е оттеглил след 35 годишна работа в полицията във Великобритания , през което време е работил в Лондон, долината на Темза и Сасекс. Последните 11 години прекарва като полицейски началник на Полицията в долината на Темза. Това е най-голямото нестолично полицейско управление в Англия с 6000 полицейски служители и поддържащ персонал, разположено на запад от Лондон.

През този период полицията в долината на Темза става една от водещите институции, които правят опити в областта на възстановителното правосъдие; първата, занимаваща се с непълнолетни нарушители, неподведени под съдебна отговорност от съдилищата.

В момента Чарлз Полард е щатен лектор по криминология в Университета на Пенсилвания и оглавява английската Асоциация за правни изследвания, която усилено прилага методите на възстановителната конференция за сериозни престъпления на пълнолетни на различни етапи от наказателния процес на основата на солиден договор с Министерството на вътрешните работи.

Също така той е и член на Отдела за младежко правосъдие на Англия и Уелс в продължение на 4 год., наблюдаващ развитието и приложението на възстановителното правосъдие като един от основните принципи в младежката правосъдна система - а неотдавна той пое отговорността, в рамките на Отдела, за превенция на младежката престъпност.

В своя доклад той засяга следните моменти :

Последните промени в стила на работа на много английски полицейски управления, давайки примери с тяхното преобразяване от организации за силово противодействие в организации с по-широка ориентация към обществото, работещи на принципа на разрешаване на конкретни обществени проблеми.

Практически и логически това развитие извежда на преден план жизнено важната роля на възстановителното право в работата на полицията. От 1997 г. Полицията в долината на Темза провежда почти 3000 възстановителни конференции (дискусии) в присъствието на жертви на престъпленея, извършени от млади правонарушители, като алтернатива на съдебно преследване, и още 15000 възстановителни процеса, където мненията на жертвата бяха предадени на извършителите на престъплениеята със съдействието на посредничещ полицай. Тази програма беше независимо оценена от Оксфордския университет с финансовота подкрепа на Фондацията Джоузеф Роунтрии.

Други области на проявление на възстановителното правосъдие в работата на полицаите в Долината на Темза включват работа в училищата за намаляване на престъпните деяния, анти-обществените прояви, бягствата и изключванията, в квартала, за разрешаване на спорове и конфликти, оплаквания от граждани срещу полицейски служители, за разрешаването на конфликти между служителите на едно работно място и др.

Чарлз описва въздействието от въвеждането на възстановителното право в културата на Полицията в долината на Темза и нейните организации-партнoри, а и неговото голямо значение като катализатор на мотовацията у професионалистите в криминалното право, за да работят по-задружно при изпълнението на общи цели.

Накрая, Чарлз представя опита на Асоциацията за правни изследвания във воденето на дела от възстановителен характер за сериозни престъпления на различни етапи от наказателно-правната система. По-конкретно той набляга на важността от прилагането на някои основни принципи на възстановителното право, дали то е приложимо в други сфери на системата дали може да се интегрира по подходящ начин в традиционната наказателно правна система.

2. Хорхе Коста, Португалия: “Възстановително право и ролята на прокурора.”

Докладът прави кратък преглед на португалската правосъдна система и португалската прокуратура, предлагайки най-важните аспекти, касаещи както конституционните, така и юридическите параметри на португалската правосъдна система - включващ обобщен анализ на съдебната власт и специфичен анализ на ролята на Прокуратурата, дотолкова, доколкото това касае нейните функции.

Конституционна и нормативна власт, упражнявани от португалската прокуратура, правомощията на прокуратурата, които са и вменени не само от Конституцията, но и от Закона за Прокуратурата, а и в някои други закони, които специално споменават ролята на португалската прокуратура като “медиатор” или като ”помирител”, а също и в случаите, когато способства за разрешаването на конфликт като трета страна, особено в наказателното и младежко правосъдие.

Взаимодействие между класическата наказателно-правна система и новите “алтернативни средства на криминалното правосъдие. Наскоро португалското право започна да се обръща към различни законови средства, за “борба с престъпността” или, както се наричат в този случай, “за разрешаване на конфликти”. Прави се опит да се дефинираме законовата рамка на прехода от класическата наказателна схема (престъпление - разследване - следствие - съд - осъждане - изпълнение на присъдата) към “алтернативните средства нз наказателно правосъдие” (престъпление - разследване - помиряване - споразумение).

Описание на “алтернативните средства на наказателното право” : временно спиране и кратко съдопроизводство. Временното спиране на съдопроизводството и на краткото съдопроизводство са добри примери за това какви могат да бъдат алтернативните средства на наказателното право - това, в известна степен може да се нарече възстановително право. Прави се описание на тези съдопроизводства, като се обяснява как те действат и какви предимства носят в сравнение с класическата наказателна правосъдна система, посочват се основните препятствия и трудности (културни, организационни и др.)

Младежко правосъдие. В резултат на дълбок и обхватен процес, засягащ глобално живота на младежта като цяло, наскоро Министерството на Правосъдието прокара “Реформа в младежкото право”. Парламента одобри Закона за образователното настойничество (Закон N166/99 от 14.09.1999), който прилага образователно настойническо предписание за младежи м/у 12 и 16 год., които са извършили престъпление. Този закон, който започна да се прилага неотдавна, специфизира нуждата от намеса на медиатор, по точно при временната отмяна на съдопроизводството. Така или иначе, тези услуги тепърва ще се внедряват със съдействието на Института за социална ре-интеграция и Португалската Асоциация за подкрепа на жертвите.

Ново правосъдие “Julgados de paz”. Неотдавна “нов” подход за разрешаване на конфликти беше въведен: “Julgados de paz”. Основните характеристики на тази законова структура следва да бъдат ясно изложени, а новото, което идва от консенсуалното или про-консенсуалното разрешаване на конфликтите трябва да бъде добре обяснено.

3. Кнут Петерсон, Норвегия: Възстановителното правосъдие (RJ) и ролята на съдията

След многогодишна практика в Новежкия съд презентиращият постепенно стига до разбирането, че правната система и правният начин на мислене в повечето случаи са недостатъчни и могат да противоречат на нуждите на хората, участващи в конфликт.
Съдиите, както и другите юристи работят във формалните рамки на закона. Правната практика се основава на установяването на правно-релевантните факти, и прилагането на съответния закон към тези факти, като се изключват фактите, които са “ирелевантни” към правната материя. Не чувствата, а фактите са от значение. Целта е резултата - например присъда или споразумение. Процесът е тържествено-официален и има за цел да даде възможност на съдията да отсъди точно или страните да стигнат до споразумение. От правна гледна точка ефектът върху участниците в процеса не е от значение, т.е. чувствата не се вземат под внимание.
От особено значение е да се осъзнаят тези основни елементи на правното мислене, за да се осъществи сътрудничество между наказателната система и програмите за въэстановително правосъдие. Според автора такова разбиране е предусловие за ползотворен обмен и взаимодействие.

4. Георг Цвингер, Австрия: Практика на възстановителното правосъдие (Медиация между жертва и извършител на престъпление) и връэката и с наказателната система

Инструменти на Медиацията Жертва извършител в Австрия

Медиацията жертва извършител представлява определен тип медиация:
Доката медиацията като цяло има за цел да разреши проблемите и да постигне компромис между двама или повече участници, имащи равни права, подпомогнати от медиатор (участниците са избрали този начин), то медиацията жертва извършител на престъпление се отнася до възстановяване на щетите, извинение и евентуално до помиряването на страните, инициирано от накаэателно-правната система (най-често от държавния прокурор), с помоща на медиатор, но извършвано доброволно от участниците. Извършителят трябва да поеме отговорността за своето поведение. Първоначалната позиция на страните не се характеризира от пълна равнопоставеност, а от това че те са потърпевш и извършител. Успешната медиация е условие за прекратяване на по-нататъшно преследване и от налагането на наказание.

Общественополезната дейност, прилагана в този контекст може да се характеризира като вид недиректна медиация между жертва и извършител, като вторият партньор , “жертвата” е държавата или общността. Ударението върху възстановяването е същото както в тесния смисъл на медиация жертва извършител.

Като допълнение в Австрия съществува особен вид условна присъда, която акцентира върху извършителя на престъплението и има за цел да му помогне да поеме отговорността и да възстанови щетите (практикува се например в случаите на домашно насилие).

Всички тези елементи трябва да се възприемат във връзка с една от основните цели на наказателно-правната система като цяло, а именно: да предотврати повторно извършване на нарушение от индивида и да предпази всички граждани (Индивидуална и Обща превенция).

Спорни точки между Медиацията жертва извършител и наказателно-правната система

Наказателната система желае процесът да се опрости и съкрати и обикновено не се грижи за потребностите на жертвата. При медиационния процес понасянето на отговорността често се нуждае от дълго време, защото виновникът не винаги може да възстанови нанесените щети в кратък срок. Гледните точки и възгледи на жертвата и извършителят на престъплението често са двусмислени, неясни. Понякога индивидът е и двете - и жертва и извършител , но често се чувства само като жертва.

Информация за ситуацията в Австрия

Разглеждат се правните основания на възстановителното правосъдие с факти от практиката и се разглежда опита да се съхрани духът му при различни и в трудни политически условия, като се запазва ролята на гражданското общество.

Визия за проект

Необходимост от разработка правеща медиацията жертва извършител приложима във всички нива на наказателната система, с цел подобряване положението но жертвите, извършителите, наказателната система и гражданското общество като цяло.

5. Надя Биерманс, Белгия: Възстановително правосъдие (ВП) и ролята на системата на затворите

През 2002г., след няколко години експериментална работа на университетите в Льовен и Лиеж, Министърът на правосъдието реши, че всеки затвор трябва да развива и прилага възстановителен режим и практики. За постигането на тази цел във всеки затвор се възлага на консултант по ВП да развие концепция за ВП и да помага на директорите на затворите да прилагат възстановяващи политики.

В тази презентация г-жа Биерманс дава кратък преглед на проект, стартирал във всички затвори в Белгия през октомври 2002 г. След този кратък преглед тя посочва някои отражения от дейността и забележки - какво е мястото на местата за задържане във възстановителното правосъдие; възможно ли е ВП в местата за лишените от свобода; може ли някой да комбинира принципите на ВП и затвора ?

Ако отговорим положително на тези въпроси, какво трябва да имаме предвид когато започнем да прилагаме възстановителните принципи в затворите? Кои са успешните елементи на програмите? Какво трябва да имаме предвид когато ги реализираме?

6. Збигнев Швартош, Полша: Възстановително правосъдие и медиацията жертва-извършител в Полша - история, проблеми, перспективи

В Полша интересът към медиацията датира от началото на 90-те. След няколко години на теоретични обсъждания и първоначални практически постижения медиацията е включена през 1997 г. в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс на Полша. Преди това, през 1995 г., се въвежда експериментална програма по медиация между непълнолетни извършители на престъпления и техните жертви. По същото време престъпността драстично нараства и съдилищата са изключително натоварени. Много неправителствени организации и над 500 специалисти-медиатори между жертва и извършител на престъплението вече работят в Полша. Въпреки тези факти не се наблюдава напредък във възприемането на медиаторската процедура от съдиите. В Полша броят на делата изпратени от съдиите за медиация е между 500 и 1000 на година. В презентацията се обсъждат законовите, психологическите и социалните причини за този феномен. Някои от тях се отнасят не само за Полша, а са универсални за съвременните проблеми в Европа.

7. Елизабет Цвартоз,Полша:”Километричния стълб” - някои забележки за
переспективите на психолога и VOM обучение в Полша

От 1995г.презентиращата е обучила над 500 медиатора в Полша. Базирайки се на този
опит от “пакетът от знания” от 5 дни психологично обучение тя дискутира относно:
1.Теоретичното начало на изкуството на посредника-медиатор (работа с процеса на развитие на конфликта, професионален подход, ефективност в работата, специфика на работата на медиатора между жертва и извършител)

2.Участниците отвътре (разбиране за позитивната филисофия на конфликта, преодоляване на професионални пристрастия от образователен характер)

Повдигат се няколко въпроса: Дали този модел на обучение е универсален и/или приемлив за отделните национални практики? Не е ли моделът прекалено психологически? Опита на участниците не e ли в зависимост от културния и икономически контекст?

8. Д-р Мартин Райт, Великобритания: Възстановителното правосъдие (ВП) извън Наказателната Правосъдната Система: Докъде сме стигнали?

Този доклад показва мястото на възстановителното правосъдие, на практика и на теория. Началото на движението за съвременно ВП беше в рамките на Наказателната Правосъдна Система, но важна нишка в неговото развитие беше включването на обществото/общността/. В някои от по - ранните програми членовете на обществото/общността/ сформираха доброволни организации и изискваха Наказателната Правосъдна Система да отклонява някои (обикновено не толкова сериозни )случаи към тях.

В началото първите Помирителни програми жертви/нарушител в Канада и САЩ използваха обучени доброволци като посредници, докато други използваха платен персонал а имаше тенденция на някои места да се изисква от тях и официална професионална квалификация. На други места посредниците-медиатори са организирани от Наказателната Правосъдна Система , от Полицията , пробационните и социални служби.

Друго ново ниво на участие на обществото /общността/ в процеса настъпи с въвеждането на така наречените конференции, въпреки че администрирането и контрола оставаха в Наказателната Правосъдна Система. Чре тконференциите се даваше възможност но по-разширен семеен кръг, приятели на жертвата и извършителя , да участват в процеса като членове на общността.

Не може да се отрече факта обаче, че независимо от това колко ефективна може да бъде медиацията или конференциите за участниците, това не изчерпва въпроса. Възможно е жертвите да се нуждаят от подкрепа по време на процеса, или в случаите когато извършителите не са открити или отказват да вземат участие; на нарушителите трябва да се даде възможност да предложат обезщетение, да заслужат отново мястото си в общността. Тази помощ трябва да дойде с включването в обществото, например като медиатори, социални работници за подкрепа на жертви на престъпление, работодатели или доброволни организации осигуряващи обучителни програми или рехабилитационни услуги. Услугите, предлагане от местната власт също са индириктни обществени услуги, доколкото гражданите са гласоподаватели и данъкоплатци, и няма смисъл тези услуги да бъдат дублирани от наказателно-правната системе. Включването на гражданското общество спомага за повишаване нетърпимостта към престъпленията в даден район и в обществото като цяло и допринася за намаляването им.

Казаното по-горе показва усилията да се отвори затворения свят на Наказателната
Правосъдна Система чрез включването на хора от обществото или за предпочитане чрез отклоняване на случаите извън системата и насочването им към доброволни организации или индивиди. И няма ли да е по-добре ако на първо време някои случаи не влизат в системата (и ако да, то кои) ? Случаи на разпри и сбивания, малтретиране на работници от работодатели, могат да бъдат насочени към общински медиационни служби без да е необходимо да се уведомява полицията за извършено престъпление. Може би най-голямата надежда е в подрастващото поколение. В училищата много от инцидентите които възникват могат да бъдат квалифицирани като нарушения на закона- например заплахи, побой, но се разрешават в училище. Използването на възстановителни принципи на правосъдие в училищата може да доведе не само до подобряване на взаимоотношенията в училището, но и да покаже на следващото поколение възможността от създаване не на по-добра наказателно правна система, а на система, по-добра от наказателно-правната, да покаже на тези, които искат да слушат, как да намалят несправедливостта по света.

9. Маргарита Зернова,Русия: Възстановителното право извън Наказателната Правосъдна Система: Колко далеч можем да стигнем?

Този доклад обсъжда няколко възможни модела на възстановителното правосъдие, опериращи извън Наказателната Правосъдна Система, и особеностите на тези модели. Анализират се предимствата и ползите от функционирането на възстановителното правосъдие извън системата, като се изследват потенциалните проблеми и предупреждава за възможни опасности.

1.Защо извън системата?

От гледна точка на своето развитие, възстановителното правосъдие е все още неизследван феномен, поради което се нуждае от много експерименти. Извън присъщите бюрократични спънки на Наказателната Правосъдна Система може да се експериментира по съдържателно и ориентирано към ценностите на ВП.
Извън системата ВП може да предложи по-активно включване на участниците в процеса и да им даде възможност да развият уменията си за справяне с конфликти и самоконтрол
Противоречиво е мнението, но извън системата ВП може да намали мрежата от държавен контрол, предпазвайки на първо време системата от навлизането в нея на проблеми от подобен характер
Когато ВП работи в наказателно-правната система, или със случаи пренасочени от системата, системата вече е свършила голям обем от предварителна работа. По-специално, чрез дефиниране на едно деяние като “престъпление”, проблемът вече може да е “изваден” от по-широкия контекст на възникване на деянието; етикетите жертва и извършител може да бъдат поставени неправилно (дават се примери от изследователската работа на авторката). Ако ВП се практикува извън системата, въпреки съществуващите различни мнения по въпроса, проблемът може да бъде разгледан като предизвикан от по-дълбоки и по-обхватни причини, като към хората не се прикачват етикети с определения.

2.Системата и нейните особености

Консервативна : поддържа съществуващата системата, или по-възможност я реформира, пренасочва някои случаи от системата за разрешаване към обществено базирани възстановително- правосъдни програми
две паралелни линии на действие независими една от друга ((Bianchi)
паралелни, но взаимно-преплитащи се линии на действие
Моделът на Zwelenthemba (Shearing)

3.Проблеми с възстановителното правосъдие функциониращо извън Наказателно-правната система

отсъствие на правна охрана
слабата страна става дори по-слаба
надзор на проблемни личности при ниски “идеологически” разходи за държавата (Pavlich)

4.Друга възможен начин на функциониране на ВП извън наказателно-правната система, който вероятно ще помогне за преодоляването на много от горните проблеми, е концептуално да приемем възстановителното правосъдие не като програма, практика или процес , които има своето място като последствие от нарушението, а да погледнем на него като комплекс от приложими ценности в ежедневния живот без оглед на това дали е извършено или не престъпление; ние можем да разбираме възстановителното правосъдие по определен начин на отношение към другите хора, тогава когато осъществяваме социално общуване. Може би отговорът на въпроса “колко далеч можем да стигнем?” зависи от това колко хора желаят да възприемат такъв комплекс от ценности.

e-mail: help@revolta.com